Бистро Залива ^🇧🇬

Много бавно обслужване. Храната е ок, но цените са твърде високи за това, което се предлага. Хубава локация и приятна градина, макар и преди заведението да изглеждаше по-добре. Като цяло, има много по-добри заведения в София.

Храната е прекалено скъпа за това, което се предлага. Обслужването се извършва от банда пасивно- агресивни киселяци. Отидохме там с куче, понеже знаем, че е разрешено за домашни любимци (дори в конкретната вечер имаше кучета в градината), но след като ни настаниха и ни взеха поръчката ни казаха, че е забранено за кучета. Когато им отговорих, че виждам и други кучета в градината отговорът беше: В момента правим изключение, защото вече сте седнали, но да си знаете за следващия път. С две думи нямам нищо против едно заведение да забранява присъствието на кучета, но е редно това да бъде оповестено предварително, а не благородно да ме изчакат да издумкам 150 лв. и после да ме предупреждават да си знам следващия път.

Три хапки и си там! Ново уютно място ,което ще ви изненада с любезен персонал и приятна обстановка!

40 – 50 лв.

Началото бе обещаващо - закътано заведение във вътрешния двор между няколко кооперации. Хем е в Центъра, хем е изолирано от шума. Но с това и свършват преимуществата! Явно са гледали редовно Кошмари в кухнята, защото менютп бе от 2 листа. Това не е лошо. Лошото е, че бе за хора тип идвам, поръчвам, язяждам набързо като свинвя и си тръгвам, за да дойдат следващите балами. Дойде някаква сервитьор, която ми напомни Соца - дребна, със зле боядисана коса, която гледа на клиентите като конвейр от порфейли. Само цигарата й липсваше. Цените бяха като за заведение в Центъра. Парчето торта бе миниатюрно, а Домашната лимонада от ягоди бе като от 1 чл купешко сладко, силно разредено. По-лошо... не знам как да го опиша... не съм пил. За домашност и дума да не става. Акага яде патладжан със сирене и се изрази доста дипломатично. Но не усетих възхита. За капак сервитьорката попита: - Скоро ли ще дойдат останалите? Защото има резервация за масата ви малко по-късно? И всичко това, при условие, че имаше поне 3-4 свободни маси. И нямах наблюдение това да е топ-заведението в квартала. Е, да останем? Никак! Платихме и тръгнахме към една близка пицерия

10 – 20 лв.

10 – 20 лв.

Sehr schönes kleines Restaurant im Hinterhof - muss man kennen, leider etwas schwer zu finden. Aber dann wird man vom tollen Ambiente entschädigt. Einfach gehalten, Service sehr schnell, total nett und vor allem auch zum Scherzen aufgelegt. Karte ist sehr übersichtlich, das Essen überwiegend an die bulgarische Küche angelehnt - wichtig aber: alles wird frisch zubereitet. Ein absolutes Muss bei einem Besuch in Sofia. Wir kommen bei unserem nächsten Besuch in Sofia wieder!

Заведението се намира на много удобно място и идеята за вътрешен двор е много добра. Бих им препоръчала да си сменят мазнината по-редовно. Другото не особено приятно е котките, които са отвсякъде и навсякъде... повечето от които доста мизерни...или трябва да се грижат за тях или да ги ограничат...

Хубаво заведение в центъра на София, с голям двор и много маси. За съжаление обслужването е много бавно, налагало ми се е да чакам 15 минути да ми вземат поръчката. Храната иначе е вкусна, добри порции. Има богат избор на бири и други алкохоли. Атракция са котките, които си просят да ги нахраниш. :)

30 – 40 лв.

Днес седнахме за по бира. Покрай нея поръчахме още доста неща, попаднахме на възпитан сервитьор. Храната, която дойде беше ад - всичко приготвено във фритюрник, в един и същ фритюрник... Салата от един гаден домат с неизрязана дръжка (как успяха да го намерят в началото на септември нямам идея), една печена чушка, малко тебеширено сирене и печен патладжан ме застреля с цена от 15-16 кинта. Качество заради което готвачът ще лежи в ада сто про. Но сме седнали вече, пием си бирата, обсъждаме разни неща, не искаме да скапваме вечерта, а и сме за малко. Е, леко е досадно, че цените са на ниво хай левъл заведение, ма... аре, ние все пак сме за малко. И тогава идва развръзката, закапват няколко капки дъжд. Персоналът се стрелка и започва да отваря чадъри, навсякъде другаде, но не и около нас. Ние се оглеждаме учудено и придърпваме масата си под чадъра, който е зад гърба ми - дъждът едва започва, не изглежда да предстои снежна драма. И тогава! О! Тогава! Към нас се засилва възрастна дама с униформа на сервитьорка и ни обяснява, че няма смисъл да местим масата защото чадърът няма да ни спаси! Нооо, ако имаме резервация ще ни приютят въртре на сухо. Ние нямаме резервация, влязохме за по бира, имаше свободни маса, настаниха ни нейни колеги, никой не спомена, че не сме клиенти, ако нямаме резервация (и вероятно не следва да плащаме сметка)... Емиии, като нямате, няма как да ви приютим! Изражението говори, че сме некви адски отрепки и очевидно не просто няма да ни приютят на една от стотината си напълно празни маси в огромното хале, но иии ще нии... (не разбрах какво ще ни направят, не слушах внимателно, отказвах да повярвам). А не слушах внимателно също, защото задавах въпрос: Как очаквате да направим някога резервация при това поведение (дори не споменах храната и цените като за ресторант, а не за коптор) Дамата полуде. Не можа да ни изгони, защото дъждът съвсем предателски спря. Изпихме си бирите, платихме стотина кинта за жмел и си тръгнахме. През това време 90% от персонала беше зает да се скупчва на групички, да ни гледа зло и очевидно да ни обсъжда. Та така де, знаете вече 🙂